Агенция за здравни организации в Истанбул
Вътрешна медицина (Общ преглед и лабораторни изследвания)
Общ клиничен преглед – (ежегоден обстоен преглед от вътрешни болести; оценява цялостното здраве и рисковите фактори – кръвно налягане, тегло, навици. Редовните прегледи помагат за ранно откриване на „тихи“ проблеми като хипертония или висок холестерол, които в началото нямат симптоми )
Пълна кръвна картина (ПКК) – (рутинно изследване на кръвните клетки; отклоненията могат да насочат към скрити заболявания – например анемия, хронично възпаление или други кръвни нарушения . Добре е показателите да се следят поне веднъж годишно)
Кръвна захар (глюкоза на гладно) – (ранно откриване на преддиабет или диабет тип 2; с възрастта рискът от диабет нараства и редовният скрининг помага да се предотвратят усложненията чрез навременно лечение )
Липиден профил (общ холестерол, HDL, LDL, триглицериди) – (много важно изследване за сърдечното здраве ; повишеният холестерол допринася за атеросклероза – основна причина за инфаркти и инсулти. Проследяването му позволява предприемане на мерки – диета, спорт или терапия)
Чернодробни ензими (ASAT, ALAT, GGT) – (проследяват здравето на черния дроб; помагат за откриване на чернодробни увреждания от токсини, мазнини или хепатит в ранен стадий, преди да има симптоми)
Бъбречна функция (креатинин и урея) – (показва доколко добре работят бъбреците; повишените стойности може да сигнализират за бъбречно заболяване. Бъбречните проблеми, като образуване на камъни, могат да останат скрити с години , затова профилактичната оценка е важна)
Тиреоид-стимулиращ хормон (TSH) – (скрининг за нарушения на щитовидната жлеза; хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм се срещат и при мъжете и могат да доведат до умора, напълняване или сърдечни проблеми – добре е функцията на жлезата да се провери периодично)
Общ анализ на урината – (изследване на урина за наличие на белтък, глюкоза, кръв или инфекции; може да открие заболявания на отделителната система – хронични инфекции, нефропатии – в ранен етап)
Тест за хепатит B и C – (вирусологичен скрининг за хепатит B и C инфекции; тези вируси могат с години да протичат безсимптомно, а ранното им откриване позволява лечение преди да е настъпило чернодробно увреждане . В България на всички хора над 40 г. се полага такова изследване веднъж на 5 години по здравна каса)
Кардиология (Сърдечно-съдова система)
Преглед при кардиолог – (специализиран преглед на сърцето и съдовете; над 50% от мъжете над 50 г. имат хипертония, а над 60 г. много често и исхемична болест на сърцето . Редовните кардиологични прегледи помагат за превенция чрез навременно лечение на високо кръвно, корекция на рискови фактори и др.)
Електрокардиограма (ЕКГ) – (запис на електрическата активност на сърцето; установява ритъмни нарушения или признаци на стара миокардна увреда. След 40-годишна възраст се препоръчва ЕКГ поне на всеки 2 години, а след 50 – ежегодно )
Ехокардиография (ЕхоКГ) – (ултразвук на сърцето; визуализира клапите, камерите и помпената функция. Препоръчва се при артериална хипертония или симптоми като задух, за да се открият навреме структурни промени в сърцето. Често е включена в профилактичните пакети за тази възраст )
Стрес-тест (натоваръчна ЕКГ) – (изследване на сърцето при физическо натоварване – например вървене по бягаща пътека с ЕКГ мониторинг . Използва се за откриване на „скрита“ коронарна болест – запушвания в сърдечните артерии, които може да причиняват исхемия на сърдечния мускул при натоварване)
Гастроентерология (Храносмилателна система)
Ехография на коремни органи – (ултразвуково изследване на черен дроб, жлъчка, панкреас, бъбреци и др.; открива патологични процеси – камъни в жлъчния мехур и бъбреците, кисти или тумори на черния дроб, изменения в червата и др. . Препоръчва се профилактично през няколко години, тъй като много коремни заболявания в ранни стадии нямат симптоми)
Фекален тест за окултно кървене – (лабораторен анализ на изпражнения за невидими с просто око кръвни следи; служи за скрининг на колоректален карцином. Положителен резултат може да насочи към полип или тумор в червата в ранен стадий )
Колоноскопия – (ендоскопско изследване на дебелото черво с камера; златен стандарт за ранно откриване на полипи и рак на дебелото черво. Препоръчително е мъжете да започнат профилактична колоноскопия около 45-50 годишна възраст , с повторение на всеки 5-10 години в зависимост от находката и риска. При фамилна обремененост или оплаквания може и по-рано)
Преглед при уролог – (ежегоден профилактичен преглед на простатата и пикочната система, особено след навършване на 45 г. . Включва разговор за симптоми, физикален преглед с ректално туширане на простатата за оценка на размера и консистенцията ѝ, и преценка за допълнителни изследвания. Ранният преглед помага за навременно лечение на доброкачествено уголемяване или откриване на ранни патологични промени, преди да са дали оплаквания)
PSA (Простата-специфичен антиген) – (кръвен тест – туморен маркер за простатата. Използва се за откриване на изменения в простатната жлеза – рак на простатата или доброкачествена хиперплазия . Стойностите на PSA се повишават с възрастта и при възпаления, затова резултатът винаги се преценява заедно с прегледа. Значително висок PSA повишава подозрението за карцином и налага допълнителна диагноза)
Ултразвуково изследване на простата – (ехографски преглед на простатната жлеза, често извършван по време на урологичния преглед . Дава информация за размера и структурата на простатата и помага за откриване на възли, кисти или остатъчна урина в мехура. Безболезнен и ценен метод за допълване на прегледа)
Офталмология (Очни болести)
Очeн преглед – (препоръчва се веднъж годишно след 40–45 годишна възраст . С напредване на възрастта се появяват промени в зрението – например пресбиопия (намалена близка видимост), повишава се и рискът от глаукома и катаракта. Редовният преглед при офталмолог включва измерване на зрителна острота, очно налягане и оглед на очното дъно, което спомага за ранно откриване на тези заболявания)
Дерматология (Кожни заболявания)
Преглед на кожата и бенките – (препоръчителен е периодичен преглед при дерматолог, особено при хора със светла кожа, многобройни бенки или анамнеза за силно излагане на слънце. Целта е ранно откриване на кожен рак – например меланом, който при мъжете често протича по-тежко . Дерматологът оглежда бенките за промени в размера, формата или цвета и при съмнение може да ги отстрани или биопсира)
Образна диагностика (Рентгенологични изследвания)
Рентгенография на гръден кош – (рентгенова снимка на белия дроб и сърцето; дава базова информация за състоянието на белите дробове и очертанията на сърцето. Използва се като част от профилактиката за откриване на изменения като белодробни уплътнения, разширена сърдечна сянка и др. – например при дългогодишни пушачи или лица с професионален риск)
Нискодозова компютърна томография (скенер) на бял дроб – (съвременен скринингов метод за рак на белия дроб; нискодозов КТ се препоръчва ежегодно при хора във висок риск – дългогодишни пушачи или такива с професионална експозиция, като позволява откриване на белодробен карцином в ранен стадий, преди поява на симптоми )
КТ ангиография на сърцето (коронарен скенер) – (при пациенти с умерен сърдечно-съдов риск, компютърната томография може да визуализира коронарните артерии и калциевите отлагания в тях. Това „калциево сканиране“ оценява наличието на атеросклеротични плаки и подпомага преценката на риска от исхемична болест на сърцето, допълвайки стандартните тестове)
Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – (висококачествено образно изследване без йонизираща радиация ; дава детайлна информация за меките тъкани и органи. Може да се използва при нужда за детайлен преглед на мозък, гръбначен стълб, стави или коремни органи, ако други изследвания показват отклонения. ЯМР е особено полезен за откриване на изменения в нервната система или мускулно-скелетни проблеми, без риск от облъчване)
Доплерово изследване на сънните артерии – (ултразвуков доплер на каротидните артерии, препоръчван при мъже с високо кръвно, висок холестерол или тютюнопушене. Измерва се кръвотокът и се визуализират плаки в тези артерии; целта е ранно откриване на стеснения, които биха могли да причинят инсулт . Навременното лечение на установени плаки значително намалява риска от мозъчен удар)